/Поводът да напиша това писание за непознатото с.Безводно/    

             Аз и друг път съм казвал,че за мен музиката и природата са като богослужението за Бах.Взаимовръзката между тях аз чувствам в себе си и се чувствам частица от тях.Този процес при мен продължава вече почти 60 години и ще върви до края на жизнения ми път.Аз обаче се стремя да го развивам.Спомням си времето,когато бях студент и ходех на Витоша.Там срещах възрастни туристи,но доста добре ходещи,а вечерта част от тях отново срещах в зала България.Говоря за периода 1964/69 г.когато за другите планини имах малко време.По това време най-популярният композитор бе Бетховен.Той обичал хората,не пишел църковна музика,гедерманския химн бе по негова музика,Ленин високо ценял клавирната му соната Апасионата,дивился и можел да я слуша безконечно.На изпълнение на Деветата симфония в Партйния дом,докато монтираха органа в зала България,е присъствала лично дори Правешката Тиква.

     От Витоша като турист взех получих всичко много уроци,а Бетовен остана за мен тема,която продължи поне две десетилетия.През 1977 г.подготвих слово за творчеството му,което прочетоха по радиоуредбата в предприятието,където работех ведно с още около 1000 души.Сега имам блог за музиката ,но съм поместил в него само две работи.Скоро ще публикувам статии за Хендел и Хайдн по случай годишнините им,които вече отминаха.

      Планината за мен също е едновременно и музика,благодаря на Първотвореца за това ми качество.С музика може да се разказва,да се рисува.Чрез музиката си Бах се явявя за просветените в тази област петият евангелист,чрез музиката си Шостакович се явява историк на страната си за своето време и художник на картини,изобразяващи ужасите в родината му като репресиите на Сталин,геноцида спрямо Украйна 1936/37 г,баталните сцени на войната,на „тържеството” на комунизма,духовния живот на хората.Една трагедия,това е личния живот на Шостакович,венец на която се явява Алтовата му соната,която той дори не е успял да чуе.Все пак Голямата страна,тогава начело с маймуночеловека Брежнев отдаде почит на този човек.В деня след смъртта на Шостакович две газеты,Правда и Известия поместват едно и също съобщение:

          Вчера скончалься Дмитрий Дмитриевич Шостакович.

          С това газетите са опровергали упрека върху тях,че в Правда нэт известия,в Известия-нэт правда.

          Речта на хората за мен също има тоналност и по нея аз съдя за душевното им състояние,дали ни лъжат от медиите и т.н.Педерасите ги ловвам след половин дума,политпроститутките-също.Ще затворя тази тема,но ще отбележа,че най-звучащата за мен планина е Плана и че най-близо до това звучене за мен са песните на бабите от Железница.Тях чух за първи път доста време след като бях упознал тази планина.

      Понякога сънувам,че съм на планина,ако дълго врими не съм я посещавал,понякога сънувам,че съм на концерт.Ето какво сънувах наскоро:

      В някаква зала съм,непозната,но в залата между слушателите виждам Брамс и Клара Шуман.Не мога да не кажа на Брамс за възхищението си от неговата музика и веднага отивам при него.Той е същият като в портретите си на възраст към петдесетте,красив,едър,с брада,но Клара е доста по-млада от него и дебела.В действителност тя е с 14 години по-възрастна от Брамс.Изказвам аз възхищението си от творбите му,а Брамс ми отговаря,че за да са такива,за това е допринесъл много Шуман,от чиито творби той се учи и ми дава за пример финала на неговата Първа симфония и на Втората от Шуман,а също и клавирнине им квинтети.Каза,че освен към Роберт Шуман,уважението му и към Клара Шуман като музикант и човек е същото.Клара не продума нито дума

         Интересното след този сън бе,че още на следващия ден по Меццо изпълниха Четвъртата симфония на Шуман,където финалът наподобява още повече финала на Първата симфония на Брамс,която той пише 15 години.Ден-два след това излъчиха Клавирния квинтет на Шуман и Интермецото от Виенския карнавал.Не съм ги търсил специално тези произведения,просто пуснах Меццо,която излъчи и тези творби.

      Този сън ме развълнува много,ако бях психически нестабилен щях да кажа,разклати ме,защото Шуман и Брамс за мен са нещо много скъпо.Събуждайки се,не исках да се разделя с този образ и тогава внезапно и незнам защо пред очите ми се появи прелестната долина на река Хамбардере,погледната горе от висотата на римския път около скалата /върха/ Къзкая.Планините по цяла България познавам,но в мислите си се оказах до тази приказна скала.Припомних си един пролетен преход натам,разлистващата се гора в долината на тази река,а също и по реката Сушица,свежата трева,над която все още цветята имаха превес.След това реших да предложа на туристите,разбира се,най-истинските,да се запознаят с изворната област на река Боровица.Каква бе взаимовръзката между съня ми с Брамс и тази красива местност не знам,но описвайки по памет преходите,които съм изминавал многократно,аз си спомних дори полянките с цветята сред гората,стадата с якове,тичащите по камъните муфлони,че и цвета на скалите.Част от билото,което съм описал е граница между Източни и Западни Родопи,като на изток събира притоците си най-великата българска река,Арда.Мисля,че е така.Не Марица,не Искър или Камчия,най-дивната ни река е Арда!Римските пътища,по-точно останките от тях,мостовете,крепостите,а също тракийските,древногръцките,християнските и мюсюлманските светилища,останките от махалите на турците,прогонени от родните им места /б.м.полупустини!/ по време на възродяването им от Правешката Тиква,гробищата,където възродителните джелати с чуковете си не са строшили надгробните камъни, тук има какво ли не.История,това са Източните Родопи.А творчествто на Брамс е съчетание на всичко велико,постигнато от предците му,което той с ум и сърце съчетава в творбите си.Вероятно поради това свързах тези две неща и в ума ми възникна идеята,да напиша нещо и за Безводно.Но може и да не моя идеята,а поръка,или не знам що.Понякога тръгвам с определена цел,но лошо време,липса на транспорт,на място за пренощуване,на храна или пък други причини са ме повеждали по пътиша,по които не съм и помислял да мина или че може да се премине.Тогава съм се питал:Кой ме доведе тук?И съм оставал много по-доволен от отклонението и запознаването ми с още по-диви места,от замислените в предварителния ми план.Така преодолях и долината на река Хамбардере от село Кадънка,днес под язовир Боровица,достигайки махалата Хамбардере.След нея изкачих Прелеза и след седмица достигнах Ивайловград.Пожелавам на най-добрите туристи да упознаят долината на река Хамбардере през пролетта.Тя е върхова по красота.До сега не знам този маршрут да е изминал от друг турист или човек.Дано пък се намери някой.Пролетта идва,тогава там е най-красиво. 

                                                                           Товарищ   Пропойцев